Представи си, че внезапно спреш да изпитваш някоя емоция. Никога повече не се гневиш например. Звучи добре, нали? Или никога повече не изпитваш безпричинна радост. Това вече е доста сдухваща мисъл. Всяка емоция, която изпитваме ни обогатява. И все пак ще сме по-щастливи, ако изпитваме по-рядко и за по-кратко някои от тях. Просто, защото силата им е разрушителна.

Ревност

Противно на това, което си гледал по филмите и чел по лексиконите, ревността не е доказателство за любов. Тя е израз на страх и несигурност и от нея страда най-вече и най-дълго този, който я изпитва. Освен това е един от най-бързите начини да съсипеш връзката с партньора си. Единственото сигурно нещо е, че ревността не може да ти помогне. Ако някой иска да си отиде от теб, ще го направи, независимо дали го следиш, колко сърцераздирателни сцени правиш или как майсторски му вгорчаваш живота със сръдни и скандали.

Никой не може да те спаси от ревността. Тя е само твой проблем и трябва сам да го преодолееш.

Уверенията на любимия/любимата, че ти е верен няма да помогнат. Трябва сам да осъзнаеш, че ревността е емоция, която те подтиква да вършиш глупости; вгорчава всички щастливи мигове с любимия човек, на които иначе би се насладил, и изпитвайки я, не можеш да задържиш никого до себе си.

Гняв

Като барут си – палиш се за най-малкото. Уверявам те, не е повод за гордост. Гневливостта разваля отношенията ти с хората и не ти помага да се чувстваш много добре със самия себе. Припомни си съветите от статията „Как да овладявам гнева си” и започни да ги прилагаш. Ще усетиш ефекта от тях само за няколко дни.

Завист

Завистта е една от най-ненужните емоции и също както ревността, вреди най-вече на теб самия. Ако вярваш, че си по-достоен от другите, по-умен, по-талантлив, не си губи времето да завиждаш, използвай го, за да се занимаваш с това, което обичаш, да създаваш контакти, да подготвяш почвата за триумфа си. Завистта те кара да се самоизяждаш, замъглява преценката ти, подхранва страховете ти и те кара да действаш в ущърб на другите вместо в полза на себе си. Не си позволявай да я изпитваш. Остави я да бъде привилегия на слабите и неособено умни хора. 

Съжаление и самосъжаление

Каквото е било, било е. Няма повече да се върне. Затова, ако ти е много необходимо, отдели 5 минути да пожалиш за нещо, не повече. Има хора, които превръщат самосъжалението в начин на живот. Те се окайват пред себе си и пред другите, оплакват тежката си съдба и лошите обстоятелства, които не са им позволили да се развият и това им служи за чудесно извинение да не правят нищо. Ако се хващаш, че и ти го правиш – не е късно да се промениш. Съжалението и самосъжалението губят ценното ти време на земята, наместват се на мястото на волята ти и в един момент стават безумно досадни за околните. Замени ги с надежда, радост, действеност и вярва в способностите си. Постави началото. Припомни си статията „Как да обичаме себе си“ и тръгни с малките стъпки, препоръчани в нея към новия си начин на живот.

Омраза

Вярно, границата между любовта и омразата е доста тънка, но е по-добре да не я прекрачваш. Нищо романтично и градивно няма в омразата. Тя е доста по-упорито чувство от любовта и може да пусне дълбоки корени в теб. Ще се храни с мислите, желанията, чувствата, мечтите ти – с всичко ценно, което имаш. Само че плодовете, които даде ще са отровни. И то най-вече за самия теб. Помисли си не дали хората, които са ти навредили заслужават да им навредиш и ти, да ги мразиш, да ги преследваш, да им отмъщаваш. Прецени добре дали си заслужава ти да пропиляваш времето си, за да правиш това вместо да обичаш, да се радваш на живота и да бъдеш щастлив.