3 фрази, които да изхвърлиш от речника си, за да се чувстваш добре
Много често не се замисляш как се изразяваш. Говориш, за да изразиш или да прикриеш истинските си мисли, защото не знаеш с какво да запълниш паузите, когато се чувстваш неудобно или просто не отдаваш значение на думите. Много важно, те минава и заминават. Никой не ги помни. За последното не си съвсем прав, има думи, които се помнят и остават. Но не за това ще си говорим днес. А за тези фрази, които вероятно използваш често и не усещаш как ти пречат да постигнеш това, което искаш или просто да се чувстваш добре. С малко самонаблюдение и контрол можеш да ги изключиш от речника си. Пробвай.
„Няма да стане“ и „Не мога“
Случва се да ги използваш автоматично още преди да си чул какво трябва да направиш и да си обмислил дали наистина е възможно да свършиш това, което искат от теб. Или това, което искаш от себе си. Изричаш ги и спираш да чуваш и да възприемаш. Да оставим настрана колко е обезкуражаващо и досадно за човека срещу теб, ти казваш на себе си, че нещо е невъзможно и просто спираш да мислиш по темата. Ограничаваш се сам. Преставаш да търсиш варианти. Така ограбваш собствените си възможности. Изхвърли негативните фрази от речника си. Използвай „Нека да помисля.“; „Ще опитам.“; „Да проверим дали е възможно.“
„Притеснявам се“
Колко пъти на ден казваш, че се притесняваш за нещо? Три? Четири? На всяко второ изречение? Може да ти е станало паразитен израз, на който не отдаваш голямо значение, но дори не подозираш колко ти пречи. Първо, неволно се поставяш винаги в напрежение. Задаваш на мозъка си режим „тревога“ и не си позволяваш да си починеш. Всичко това се отразява на цялостното ти поведение. Ставаш наистина един притеснителен човек, който отвиква да е спокоен и буквално си търси причина да влезе в обичайното си нервно състояние. Второ, околните те чуват и започват да мислят, че не си съвсем стабилен, подозират, че не могат да разчитат на теб или им е съвестно да те занимават с нови задачи, проблеми, интересни предложения, защото искат да си спокоен. А ти така или иначе не си. Но пропускаш възможности.
„Уморен съм“ и „Не ми стига времето“
Вярно, сигурно често си уморен. Но ако е така, отдели време за почивка. Спри да повтаряш непрекъснато колко си изтощен, защото свикваш да мислиш за себе си именно по този начин, като за уморен човек. Съответно започваш да се държиш така. Ставаш бавен, апатичен, непрекъснато ти се спи, нищо не ти се прави.
Честото използване на фразата „Не ми стига времето.“ пък те държи непрекъснато в напрежение. Паникьосваш се и не си даваш шанс да помислиш как да си планираш нещата, така че да ти стига времето.
Когато говориш, общуваш не само с другите, но и със себе си. Без да искаш си задаваш команди и започваш да си ги изпълняваш. Постарай се да ти харесват и да ти помагат да постигаш целите си.