Благословеното лято мина и отново съм на поляната. Личи си, че и тя е живяла бурно и не си е губила времето. Буйните танци на вятъра и слънцето са протрили тревата и из нея личат пожълтели и оголени петна. Магьосните цветя и билки са изцъфтели, отгледали са и са пръснали семената си и стърчат изсъхнали. Полупресъхнало, поточето е затлачено със загниващи треви и листа. Животните, които са идвали на паша и водопой, са оставили пътеки.

Околните борики ме посрещат с укорително мърморене, а притеснителни широколистни даже са почнали да жълтеят. Всичко си иска работа и поддръжка.

∗∗∗

Сещам се, колко трудно е понякога да различиш работата от удоволствието. Чух лятото, как една жена на село говореше по телефона с дъщеря си, дето живееше в София и се занимаваше с разни художества: „Добре съм, мамо, добре съм. Ми работих от сутринта – плевих зеленчука. Да-да, почивам си сега. Цветята, викам, плевя цветята.“ Избухнах в смях. Явно това се беше случило и от другата страна на връзката. Жената погледна с недоумение към мен, към смеещата се на модерния телефон щерка, па приклекна до саксиите и продължи да си чопли цветята.

Та сякаш не е важно какво правиш, а защо го правиш и с какво сърце. Иначе – плевенето си е плевене – заболява те кръстът от навеждането, подпухват ти очите, дори и с ръкавици да си, ноктите ти се набиват с пръст и кожата се захабява.

∗∗∗

На свършека на единия сезон и в началото на другия, особено когато този другият подсказва, че до края на годината остава няколко месеца, е добре човек да си даде сметка – какво се е случило, какво е свършил и какво му остава да довърши. Защото на 31 декември за тези неща е късно.

Налудувахте ли се пролетта и лятото? Имаше ли флиртове и сърдечни увлечения, или среща след среща градихте връзка? Растат ли децата, време ли е да тръгват на училище, или е време да напуснат дома? Ще го преживеете ли лесно, или ще се усетите пусти и празни и няма да знаете какво да правите с цялото време на света, което вече е само за вас.

∗∗∗

Помните ли, какво си обещахте в началото на годината? Имате още време – да пътувате, да се забавлявате, дори да започнете да тичате и да се храните здравословно.

Сега е време да подсеете оголелите петна на моравата; да съберете семена за напролет; да изчистите поточето, за да не вмъртвяват водата му гниещите треви и листа; да сложите някъде на завет буца каменна сол за животните, които цяло лято пасяха тревата, за да не мислите за косенето и да окачите къщички за пилците, които предпочитата да си стоят в къщи, вместо да зимуват през девет земи в десета.

Така че, хващайте се на работа, или пък си почивайте, докато я вършите – всеки с усещането си.