Група отдавна завършили студенти решили да отидат на гости на любимия си професор. Обадили му се, определили ден. Той много се зарадвал, когато всички се събрали в неголямата му дневна. Разпитвал ги как са, как върви животът им, доволни ли са, какво още искат да постигнат. Бившите му студенти един през друг започнали да се оплакват колко им е трудно, как непрекъснато имат проблеми и животът ги притиска. Професорът нищо не казал. Попитал ги кой ще пие кафе и се скрил в кухнята.

Скоро се върнал с кана кафе. После донесъл и голям поднос с чаши. Някои от тях били фино изработени, личало си, че струват доста; други били съвсем обикновени шарени чаши за кафе, трети били пластмасови. Студентите си сипали и когато всеки вече бил с чаша в ръка, професорът попитал харесва ли им кафето. Всички вкупом отговорили утвърдително. Тогава той им казал:

– Когато ви подканих да си налеете, вие до един посегнахте първо към най-хубавите чаши и само който не успя да се вреди пръв, посегна от немай къде към обикновените, а после и към пластмасовите. А кафето във всичките чаши е еднакво. Чашата не го прави по-добро или по-лошо, само вие изпитвате разочарования, ако не получите най-скъпата или най-хубавата, напрягате се, съжалявате, завиждате. А и понякога прекалено скъпата опаковка на нещата, скрива истинската им същност. Помислете си какво искате, хубаво кафе, на което да се наслаждавате или скъпа чаша. Така ще знаете върху какво да се концентрирате върху вкуса и аромата на живота или върху това да имате все повече и повече неща, които да ви пречат да се радвате на истински важното. Помнете, че щастливци не са тези, които имат най-доброто от всичко, а тези, които умеят да извлекат най-доброто от това, което имат.