Един суфи живял щастливо през целия си живот и усмивката никога не слизала от лицето му. Сякаш всеки ден бил празник за него. Когато усетил, че идва сетният му час, той пак се засмял и се приготвил да посрещне смъртта. В този миг учениците му го наобиколили и вместо да се простят с него, го попитали:

– Защо се смееш, учителю? Гледахме те винаги усмихнат и щастлив и нито веднъж не посмяхме да те попитаме, как е възможно това. Дори на смъртния си одър ти пак се усмихваш. Защо? На какво се радваш?

Учителят им отговорил:

– Когато дойдох тук при моя учител, бях на 17 години. Млад, а вече много изстрадал. Учителят ми беше на 70 години – винаги му беше леко на душата и се усмихваше без видима причина. Осмелих се и го попитах как успява. „Всеки е свободен сам да избира – каза ми той. – Всяка сутрин, когато отворя очи, се питам какво да избера днес – блаженство или страдание. И така се случва, че винаги избирам блаженството.“