Да предположим, че си извървял голяма част от пътя, наречен „Пътуване към себе си“. Знаеш какво искаш, какво харесваш, какво е важно за теб и какво не толкова. Поздравления, това не е никак лесно. Фактът, че веднъж си се намерил обаче, не значи, че не можеш да се загубиш отново. Особено като се има предвид, че всеки от нас е подложен на ежедневен, умело замаскиран натиск от страна на околните и обществото. Всички имат планове за нас, знае как ще ни е по-добре, изисква, настоява, трябва да спазваме норми и правила. Как в този хаос да не загубим себе си? Как да се отстояваме? Ти знаеш ли? Умееш ли? Предлагам ти няколко съвета по темата.

Не се поддавай на влияния

Няма нищо лошо в това да изслушваш мнението на другите, да обмисляш съветите им. Дори да се съобразяваш с тях, ако могат да послужат на собствените ти цели. Но не се отделяй от собствения си път. Винаги ще има хора с различно от твоето виждане за нещата. Не можеш да угодиш на всички, а и не е нужно. Помни, че околните съдят от собствената си камбанария и мотивите им, макар и несъзнавани, често може да не са толкова благородни. Съветите, които ти дават, може да са продиктувани от собствения им страх, от завист, от глупост, от какво ли още не. Може разбира се да идват и от най-чисти подбуди – любов към теб, желание да си добре. Това, че някой те обича, не значи, че знае кое е най-добре за теб. Толкова лично нещо можеш да знаеш само ти самият.

Дали хората ще ти се разсърдят, защото не ги слушаш? Някои сигурно ще се разсърдят. Други ще се огорчат, а трети ще те разберат. С времето всички ще свикнат, че ти си малко своенравен и искаш да решаваш сам, следвайки личното си усещане.

Абстрахирай се от емоциите, използвай здравия си разум, когато трябва да вземеш решение.

Отърви се от страха

Лесно е да се каже, знам. Но страховете какво ще кажат другите, дали няма да сгрешиш, ако направиш това или онова, дали няма да се изложиш, да се провалиш и т. н. са лош съветник. Добрата новина е, че все пак могат да се преодолеят.

С времето разбираш, че какво ще кажат другите няма никакво значение. (Ако трябва, започни да тренираш своя здравословен непукизъм. Прави малки неща, важни за теб, с които другите не са съгласни. И се учи да приемаш цъкането с език, недоволството. Процесът е двустранен. В един момент на теб ще спре да ти пука, а околните ще свикнат с вироглавството ти.)

Малко са и наистина непоправимите неща в живота, така че няма как да сгрешиш кой знае колко. Когато ти предстои да взимаш решение, представи си най-лошото, което може да се случи. Можеш ли да го понесеш? Знаеш ли как да се измъкнеш от ситуацията? Отговори си на тези въпроси и ще усетиш как страхът се стопява.

Избягвай да използваш израза „провалям се“. Не греши и не успява само този, който никога нищо не опитва. Но той и не живее, а просто съществува. Когато започваш нещо ново, мисли за най-добрия и за най-лошия вариант на развитие на събитията. И ако се случи второто, извлечи си поуките и продължавай нататък. Страхуваш се, че ще се изложиш? Според кого? Ти не се излагаш и проваляш – напротив. Достоен си за възхищение, защото опитваш и се бориш да правиш това, което искаш.

Мисли с перспектива

Всяко твое действие в настоящето ще има своя отзвук в бъдещето. Нашето утре е сбор от изборите, които сме направили днес. Затова не е вярно, че не е кой знае какво да направиш компромис със себе си днес. Това ще промени твоето утре, в което смяташ отново да си силен и независим.

Ако си твърде радикален в отстояването на себе си, също не е добре. Може да нараниш много хора, което дори да не ти направи впечатление днес, ще ти се отрази утре. Каквото и да решиш да предриемаш, първо обмисляй как ще се отрази на бъдещето ти.

И не на последно място, не бъди груб. Когато отстояваш себе си, не забравяй, че това не бива да става с цената на други, дълбоко наранени хора. Винаги, когато е възможно, избирай дипломатичния подход, търси приемливата форма на изразяване. Това ще направи живота ти много по-лек, а хората ще те харесват и без да правиш каквото ти казват или каквото те смятат за правилно.

Пожелавам ти успех. И те съветвам от време на време да си припомняш „Какво значи да бъдеш себе си“.