Претърпял си голяма загуба, разочаровал си се, уморил си се – причините да загубиш смисъла са много. Изведнъж откриваш, че няма защо да ставаш от леглото, че светът си върви и без теб и ти можеш спокойно да го лишиш от присъствието си. Не си тъжен, не си весел, седиш си у дома, излизаш само ако се налага и не можеш да се накараш да направиш каквото и да било. Просто не разбираш какъв е смисълът да полагаш усилия. Хората около теб се чудят къде изчезна веселият, деен човек, който си бил. Изслушват те, кимат, обясняват ти, че трябва да мине време и ще се оправиш, а ти клатиш невярващо глава.

Да знаеш, че са прави – ти наистина ще преодолееш кризата, в която се намираш. Но ако се опиташ да си помогнеш, това ще се случи по-бързо. Има един момент, насред цялото ти усещане за безсмислие, в който много ти се иска нещата да се променят. Прокрадва се между въпроса „Защо изобщо трябва да ставам от леглото“ и безплодните ти усилия да усетиш вкуса на храната например. Използвай го.

Вземи си няколко дни отпуска

И без това в офиса са забелязали, че ходиш като призрак и не можеш да свършиш нищо. Говори с шефа си и излез в отпуска. Какво да правиш у дома? Като за начало, първия ден, се остави на емоциите си. Ако страдаш, страдай на воля. Ако плачеш, плачи, докато заспиш от изтощение. Ако си представяш страшни неща, представяй си ги, страхувай се. Предай се на всички чувства и мисли, които те плашат. Умори се от тях. Но си кажи предварително, че за тези страдания, си отпускаш само един ден. На следващия…

Опитай се да си направиш план на деня

Не си поставяй големи цели. Започни с простички неща: да си сменя пижамата с дрехи, да си измия зъбите, да отида на пазар или просто да изляза и да се разходя по близките улички. Това е напълно достатъчно. Не е нужно да бързаш. След като свършиш всичко набелязано, почини си. Пусни си любима музика. Почерпи се парче шоколад. Опитай се да направиш нещо, което преди ти е доставяло удоволствие. Ако не се получи, не се насилвай. Утре ще се справиш по-добре. Важното е да не спираш да опитваш да запълваш деня с всички онези ежедневни, малки неща, които преди си вършел автоматично. Трябва да ги откриеш и научиш отново.

Започни да възпитваш ума и сърцето си отново

За разлика от първия ден, когато трябва да се настрадаш от сърце и душа, в следващите не се оставяй на мъките и страховете си. Ако усетиш, че терзанията ти се възобновяват, съвсем съзнателно се опитай да пренасочиш мислите си към нещо друго. В началото ще ти е трудно, ще ти отнема време, но колкото повече го правиш, толкова по-лесно ще ти се получава.

Обади се на приятел

Приятелите ти със сигурност са загрижени за теб. Изслушват те, обгрижват те, проверяват как се чувстваш. Кога за последно ги попита как са, какво всъщност се случва с тях, имат ли и те грижи и тревоги? Вярно, ти си толкова зле, че е нормално вниманието да е приковано върху теб, но не злоупотребявай. Обърни им внимание. Покани ги на кафе, на разходка, на кино. Поинтересувай се как са. Може би в началото няма да ти е много интересно и ще ти е трудно да не говориш за себе си, но се опитай.

Ако се зареждаш, когато стоиш с книга у дома, стой си. Ако не, излез

Отиди на концерт, на театър, на изложба, в някоя зала за настолни игри, на рафтинг, на мач – прави неща, които занимават ума ти с нещо различно от това, че всичко е безсмислено и ти доставят удоволствие.

Ако пък си по-интровертен тип и предпочиташ да стоиш у дома, зареди се със списания, книги, филми, музика и вкусотии, отдай се на любимите си занимания.

И в двата случая е да държиш ума си зает с нещо хубаво, интересно и различно от сполетялата те драма.

Натоварвай се физически

Посещавай редовно фитнеса, тичай, отиди на село и помагай на родителите си в градината и на полето – спортът и физическата работа са чудесно средство да си прочистиш главата и да решиш проблемите си с безсънието.

Отбелязвай по едно хубаво нещо, което ти се е случило през деня

Свикни вечер да си прехвърляш наум случките от деня и да търсиш тази, която ти е донесла радост, впечатлила те е, накарала те е да се почувстваш добре. Всяка вечер търси отговора на въпроса „Какво хубаво ми се случи днес?“ и не се отказвай преди да го намериш. Може да е и просто „Поседях на припек на една пейка без да правя нищо.“

Започни да се връщаш към ежедневните си работни задължения

Никоя отпуска не е безкрайна. Когато се върнеш на работа, се опитай да разделиш всички задачи на по-малки задачи и започни да ги изпълняваш.

Ако усещаш, че се чувстваш по-добре, признай си го

Много често не ни се иска да пуснем страховете и мъките си да си отидат. Струва ни се, че ако страданието ни е кратко, то значи това, за което сме страдали не е било достатъчно ценно за нас. Мислиш например, че ако не тъжиш за този, който те е изоставил, не си го обичал достатъчно. Разбира се, хората най-често не осъзнават разрушителния начин, по който утвърждават ценността на нещото, което си е отишло от тях, и удължават агонията си.

Наблюдавай се, ако нещо ти достави удоволствие, отпусни се и се зарадвай. Ако забравиш това, което те тормози за час – два, увлечен в работа, игра, четене, танц, не се наказвай после, а се поздрави, защото оздравяваш. Позволи си отново да се върнеш към нормалния си живот, да намираш смисъл в малките неща и най-вече да се радваш на факта, че си жив. Докато си на тази земя, всичко може да се случи, всичко е поправимо.