В една изоствена библиотека дошъл нов собственик. Той искал да ползва сградата за нещо съвсем друго, затова започнал да отделя настрани тези книги и ръкописи, които му се стрували ценни, а другите да изхвърля. На боклука се озовали и много старинни ръкописи.

Намерил ги някакъв младеж, отнесъл ги в дома си да ги разгледа. Така прочел в един от тях:„Този, който намери горещ камък на брега на морето, ще постигне всичко, което иска.“ Захвърлил момъкът ръкописа, хукнал към морския бряг.

Дълго търсил. Хващал ту един, ту друг камък, но всички били студени и мокри. Минали седмици, месеци, той все ходел по брега и търсел горещ камък. Докато един го намерил и по инерция го хвърлил в морето. Чак когато чул цопването му във водата, осъзнал какво е направил!

Върнал се тичешком в дома си, изровил ръкописа и отгърнал на следващата страница. А на нея пишело: „Животът ни е като морски бряг – всеки ден преследваме съдбата си, търсим най-доброто за себе си и много често го пропускаме, защото сме твърде фокусирани върху това, което търсим, вместо върху това, което намираме.“