Бай Симеон е селският дърводелец, занаятчия от старата школа. След като са живели съвместно четирийсет години с Йожени, те имат три деца, всяко от които е излетяло от семейното гнездо. Но не щеш ли, на най-малката й хрумва нещо странно! Решавайки да се омъжи, тя се сеща – но безусловно отдавна го е знаела, – че нейните родители никога не са се изправяли пред господин кмета, а още по-малко пред господин свещеника. С една дума – свободна двойка, независима, модерна, както казват едни, а други – „незаконна“.

И госпожицата решила да ожени родителите си, и то по същото време, в същия ден, когато самата тя ще се венчае за своя Бернар. Обаче не предвидила, уви, реакцията на тате Симеон. Той, да се жени? Никога! Човек с принципи, който не възнамерява да отстъпва от тях.

Да, ама не, работата бе другаде и трябва да призная, че зяпнах от изненада, когато чух за какво става дума.

Придружавах у Симеон бившия кмет, негов близък приятел, съученик от общинското училище. По молба на дъщерята бяхме предприели последен опит. Не биваше от вратата да се нахвърляме върху стария твърдоглавец. Тъй че се поразговорихме за едно-друго. Както се казва, заобикаляхме главната тема. В крайна сметка обаче бившият кмет се престраши. „Хубаво е да имаш принципи, рече той, и да се придържаш към тях. Ама понякога трябва да умееш и да доставиш удоволствие на другите, особено на децата. Очевидно е, е си натроен срещу женитбата, но от четирийсет години вече живеете с Йожени, тъй че в края на краищата става дума за чиста формалност. Какво ще се промени за тебе?“

Симеон се бе втренчил в носовете на обувките си и лицето му бе окаменяло.

– Нищо против нямам срещу женитбата – промълви накрая той. – По-скоро в Йожени е въпроса.

– Йожени ли? Че какво й е на Йожени? Не е ли съгласна с дъщеря си?

Внезапно Симеон извърна към нас развълнувано, почти разкривено от болка лице.

– Ами това й е, че не я намирам за привлекателна – пророни той.

Откъсът е от книгата „Х-тимен дневник“ на Мишел Турние, преведена от Мария Георгиева.